Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
15.05.2006 г., 11:50 ч.

Милвах звездите 

  Поезия
685 0 5
  • Милвах звездите, по вятъра тичах и страдах.
    Наранена загубих лика си, а някога вярвах.
    Може  ли да се прости на мен, която знаех,
    а с огъня си играех, какво е святост и грях?
    Ала сгреших, знаейки, душата изгорих...
    Тишината се заби по тавана и ме гледа -
    аз отдавна на мълчанието и се наситих.
    Затова самотата тази вечер е бледа,
    не се усмихва, дори не помръдва, аз я убих,
    Раних я с греха си, тя самотата умира... и нека.
    Разпръснете се сенки от насъбрана вина,
    като отнесено ято, като отминало лято,
    като зелена трева пресушена на слама,
    като уханното вино, но вече изпито.
    А разровена душата тази нощ зейна,
    разлиствана е лист по лист,
    стъпките и са премерени, а размазан погледът чист.
    Обиди приглушиха вика и, илюзия е всеки неин стих.
    А ветровете не слушаха, те  тичаха и се надвикваха.
    За какво ли ги гоних, те с мен се напиха и плакаха.
    Милвах звездите, а те падаха...
     

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??