Минало...
669
0
2
Говоря. Без думи. Без глас.
И плача. Боли ме за нас.
И викам. Но ти си далече.
Във болка се давя. Късно е вече.
Моля се. На теб, на себе си, на Бога.
Съжалявам. Да спра да те обичам, аз не мога.
Падам. И ставам. Към теб търся път.
Но сълзите ми леда в сърцето твое няма да стопят.
Но аз плача. Не спирам. Не мога да спра.
Без теб бавно умирам. Не виждам врата.
Искам да усетя. Но нямам сърце.
Искам да докосна. Но нямам ръце.
Седя. Обвита цялата в тъма.
Седя и плача. Аз отново съм сама.
Виждаш ли онази пейка?И двама влюбени на нея?
Това бяхме ние... За дните минали копнея.
Помогни ми днес да върнем времето. И всичко да започнем отначало.
Да седнем пак на тази пейка, където времето за нас е спряло...
И плача. Боли ме за нас.
И викам. Но ти си далече.
Във болка се давя. Късно е вече.
Моля се. На теб, на себе си, на Бога.
Съжалявам. Да спра да те обичам, аз не мога.
Падам. И ставам. Към теб търся път.
Но сълзите ми леда в сърцето твое няма да стопят.
Но аз плача. Не спирам. Не мога да спра.
Без теб бавно умирам. Не виждам врата.
Искам да усетя. Но нямам сърце.
Искам да докосна. Но нямам ръце.
Седя. Обвита цялата в тъма.
Седя и плача. Аз отново съм сама.
Виждаш ли онази пейка?И двама влюбени на нея?
Това бяхме ние... За дните минали копнея.
Помогни ми днес да върнем времето. И всичко да започнем отначало.
Да седнем пак на тази пейка, където времето за нас е спряло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
