Минало свършено
Нощта спусна бавно косите си
и над мен се разстла самота.
Взех поредната доза от "Себе си",
дълго слушах дъжда
как почуква по плочката
под капчука на мойта стреха.
Дълго тръпнах, припомнях си
как в косата ми пръсти си вплел,
как в ухото ми дъхъш желание,
как ме носиш през прага
и единствен свидетел са свещите.
На разюздана нощ във леглото ми
аз едва ли бих пак те поканила!
Ти кървиш, пак разпнат на Голгота,
но е два пъти по-силна болката
от камшика по мойта душа.
От страха да не кротна щастлива
край огнището с плетка в ръка
и на скута с престилка на шипки,
вместо с книга на някой чукар.
Аз живея във кула край Терек.
Наречи ме Тамара, наречи ме и зла -
все едно! По-добре самодива,
без любов и без клетви "Вовек!"
Аз разбирам, че мигът си е струвал
по копнежа на другия ден.
За мен минало време е свършено -
Недовършени спомени няма,
както и недовършен роман...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Лозанова Всички права запазени
