Минзухари
Утрото събужда в мене
спомени така далечни.
Стелят се мъглите млечни,
боровете са засмени.
Слънцето се вдига леко
като приказно глухарче
и свещици- минзухари,
пътя горски очертали,
водят ме натам, където
е останало сърцето.
Мои мили минзухари,
толкова любов събрали.
Аз щастлив съм, че ви има
в тази февруарска зима.
Пламъчета на надежда
ме докосват с пръсти медни.
февруари 2024 г.
Бармук баир
край Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
