17.02.2024 г., 12:10 ч.

Минзухари 

  Поезия
272 2 9

 

Утрото събужда в мене

спомени така далечни.

Стелят се мъглите млечни,

боровете са засмени.

 

Слънцето се вдига леко

като приказно глухарче

и свещици- минзухари,

пътя горски очертали,

 

водят ме натам, където

е останало сърцето.

Мои мили минзухари,

толкова любов събрали.

 

Аз щастлив съм, че ви има

в тази февруарска зима.

Пламъчета на надежда

ме докосват с пръсти медни.

 

                       февруари 2024 г.

                       Бармук баир

                       край Сливен

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??