( етну - акру - диву стиху )
Да ви кажа малку съм тъжовна
ей на вечи минавам трийсетте,
грижа имам, никак не е лъжовна
идин ергенин у селу ни мъ ще.
То не чи аз съм чак такову цвети
е малку съм в тиглоту кат за две,
за три съм дажи, ама си мълчети
инак съвсем ши си остана кепазе.
Ергенити търсили жина работна,
работна хубаву, мъ умна да не е,
гледали същу да бъди по-имотна.
Е, ни съм бугата, пък акъла ми сиче …
Не ще ме вземат явну у наше селу
и затува утивам на сгледа у града.
Барем там намеря мъж, дету умелу
ей тъй с ум и тялу успея да плиня.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Весел да ти е деня.
Поздрав и усмивка.