14.03.2020 г., 8:14

Мираж

807 0 0

Защо не чукаш, идвайки в съня ми?
Неканен пак промъкваш се в нощта.
Защо не чукаш, идвайки в съня ми?
През деня добре съм, но нощем преобръщаш ми света.
Хващаш ми ръката и ме вдигаш от леглото... оказвам се между двете ти ръце.
Притискаш ме към себе си, сякаш ще избягам... бие лудо твоето сърце.
Ароматът ти обгръща всичките ми сетива... пръсти в косата ми заравяш.
Чувам дъх дълбок поемаш, вдишваш ме... движенията си забавяш.
Устни до моите приближаваш, дишането става все по-невъзможно.
Тук в твоите обятия няма нищо трудно, нищо сложно.
Но щом устата ти докосна мойта, нещо издърпа ме назад.
Очи отварям, скачам от леглото, но теб няма... само мрак.

Дано да дойдеш утре пак.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...