2.03.2008 г., 7:46

Mirela II

843 0 1
Mirela II
Снимката, която скъсах, а ти залепи
на онзи тъмен мост,
в южната част на Мадрид.

Тогава започна нещо,
което аз по-късно убих.


Да, АЗ ВСИЧКО РАЗВАЛИХ.
Да, АЗ ПОЧТИ НИ УБИХ.
Да, АЗ СЪРЦЕТО ТИ В СТЪКЛЕНА КЪРПА УВИХ.

Не искам да кажа колко знам, че боли.
Не моля за прошка със празни очи.
Не искам живота да ме щади.

Искам да ти кажа толкова много неща.
Толкова го искам, и без глас, до кръв крещя.

Да изтръгна сърцето си и на хиляди парченца да го разчленя.

Толкова го искам, но продължавам да мълча.

Искам да ти кажа толкова много неща.

За това какъв съм голям глупак.
За това, че просто избягах, уплашен хлапак.
За това, че никога няма да си простя.

Толкова го искам, но продължавам да мълча

Искам само да ти кажа В ТОЗИ ЖАЛЪК СТИХ:

ИЗВИНЯВАЙ, МИРЕЛА, АЗ СГРЕШИХ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Томов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...