Mirela II
Снимката, която скъсах, а ти залепи
на онзи тъмен мост,
в южната част на Мадрид.

Тогава започна нещо,
което аз по-късно убих.

Да, АЗ ВСИЧКО РАЗВАЛИХ.
Да, АЗ ПОЧТИ НИ УБИХ.
Да, АЗ СЪРЦЕТО ТИ В СТЪКЛЕНА КЪРПА УВИХ.

Не искам да кажа колко знам, че боли.
Не моля за прошка със празни очи.
Не искам живота да ме щади.

Искам да ти кажа толкова много неща.
Толкова го искам, и без глас, до кръв крещя.

Да изтръгна сърцето си и на хиляди парченца да го разчленя.

Толкова го искам, но продължавам да мълча.

Искам да ти кажа толкова много неща.

За това какъв съм голям глупак.
За това, че просто избягах, уплашен хлапак.
За това, че никога няма да си простя.

Толкова го искам, но продължавам да мълча

Искам само да ти кажа В ТОЗИ ЖАЛЪК СТИХ:

ИЗВИНЯВАЙ, МИРЕЛА, АЗ СГРЕШИХ.