Мишлета във световната маза
МИШЛЕТА ВЪВ СВЕТОВНАТА МАЗА
Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза,
разкъртил е с отвертка катинара,
то трудно го отключвах даже аз,
и преди сън изпушил е цигара –
оставил ми е смачкания фас,
похапнал е от сладкото на мама,
от сока на един компот е пил,
и сигурно преспал е без пижама
под вехтото платно полиакрил,
говорил си е с мишката на пода,
щом тя така тревожно ми цвърчи,
забравил е пакетче хлебна сода,
щом призори отворил е очи –
помъкнал е душата си сиротна
под лампата на някой булевард,
върни се, брат! – мазата ми е топла,
все някак ще изкараме до март,
а утре сутринта ще те изпратя,
след теб проронил глупава сълза...
Защото сме родени да сме братя! –
мишлета – във световната маза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
