Ех, сърце... ти мое, аз!!!

Кога ще се научиш,  че ми горчиш, 

макар на вкус да си с какао подсладено... горчиш ми.

Ех, сърце, моя изгоро, копнеж, тъга.

Как ми се иска ... да имам място!?

Където да бъда човек... аз!

Да крещя в микрофона на времето,

а с слушалки да търся тихия бяс.

 Знам ,как тъгата ражда истини.

Знам и сърцето как боли...

Знам че ,много хора са вече фалшиви

А рибата на тиган вече цвърчи.

Загубих...какво ли!Усмивка на осъден

за туй че истинност търси,Боже ,прости,

на невежия аз че бъркам нали.

Ех ,сърце мое аз...тук съм ,със вас.