Мислите прескачат...
Погребението,
еднопосочното пропадане,
филм неспиращ
да се прожектира.
Едни и същи кадри.
Копаят яма,
а ти пробляскващо сияние
в най - отдалечения ми ъгъл.
Отскачам за точка светлина,
но мракът досадно бързо
я стопявя.
И пак, и пак, отново,
погребението...
еднопосочното...
сиянието...
докога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
