Проблясват облаци в небето,
навярно пак ще завали,
докосват чувствата сърцето
и затова така боли.
Когато мислите танцуват,
Матис рисува светлини,
а в стиховете съществуват
картини цветни и мечти.
Но само облачното време
на мене някак си държи,
каквото може нека вземе,
Матис рисува светлини.
Картините ще са красиви
цветя във тях ще разцъфтят,
а в стиховете мълчаливи
отново облаци летят.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени