не повече систър
Бог има да ти каже нещо
Силия пее
всяка нощ на незабравките
нацъфтели по бордюра
бърше носа си с опакото на ръката
и си слага несъществуваща шапка с пера
на сцената до рояла
стиска зъби
до забрава
докато изсъхне изпраният живот
на ръждясалата тел
докато залезе слънцето
потекло по вените
непредсказано някак си
в червени пайети
и вкус на горчив шоколад
колкото да подпали свещите
около леглото самота
не повече систър
от две минути и половина
Бог винаги има какво да ти каже
помни си името
Силия
и пей
© Зорница Николова Всички права запазени