Младостта си отиде
"Младостта си отива..."
Н. Йорданов
Младостта си отиде
още в ранни зори
под небе с водопади
от немирни звезди,
по килими от жълти
и червени листа,
край фонтаните сънни,
с онемели уста.
Край дървета заспали,
под часовника стар,
спря на старата гара
с весел жълт светофар.
Смигна хитро на влака,
тръпнещ в сънната нощ.
Без покана да чака,
без да търси разкош,
във вагон "Втора класа",
в "Непушачи" купе,
отпътува с нагласа
за "Незнайно къде".
Без билет и без време,
но свободна и дръзка,
"Сбогом" без да си вземе,
Младостта ни напуска.
Н. Йорданов
Младостта си отиде
още в ранни зори
под небе с водопади
от немирни звезди,
по килими от жълти
и червени листа,
край фонтаните сънни,
с онемели уста.
Край дървета заспали,
под часовника стар,
спря на старата гара
с весел жълт светофар.
Смигна хитро на влака,
тръпнещ в сънната нощ.
Без покана да чака,
без да търси разкош,
във вагон "Втора класа",
в "Непушачи" купе,
отпътува с нагласа
за "Незнайно къде".
Без билет и без време,
но свободна и дръзка,
"Сбогом" без да си вземе,
Младостта ни напуска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимиров Всички права запазени
