19.04.2011 г., 12:52

Модерно разпятие

1.3K 0 22

Разпънаха Христос на кръст,

веднъж, и той възкръсна.

Дари с човешката си смърт

спасение от кръста.

 

Палачите до днес не спят,

решили, (Колко жалко!)

да не разпъват наведнъж,

а всеки ден - по малко.

 

И, вместо с гъба и оцет,

с богатство, страст и вино

сервират страшния си гнет,

(а жертвите сме ние)

 

за да не можем да умрем,

но да възкръснем - също.

Разпятието как да спрем,

щом влюбени сме в кръста?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • RE: magdalina7
    В смисъл - да напишеш музика за него ли?
    Много ще се радвам даже
    Освен това бих искал да учавствам в напасването между мелодията и стиха, особено ако се наложи някаква лека промяна в текста заради мелодията. Отворен съм за всякакви предложения за съвместна работа по създаването на песни, а и имам известен опит, макар и не много голям.
  • Поздрави Яким! Бих направила песен по този великолепен стих, ала Епизод, какво ще кажеш?
  • Потвърждавам казаното от Ваня! Красив и...умен финал!
  • Ами много просто - Емиграция. Стиха ти освен като поезия си е и доста актуална гледна точка за България от последните 21 години насам. Свалям шапка
  • Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...