19.04.2011 г., 12:52

Модерно разпятие

1.3K 0 22

Разпънаха Христос на кръст,

веднъж, и той възкръсна.

Дари с човешката си смърт

спасение от кръста.

 

Палачите до днес не спят,

решили, (Колко жалко!)

да не разпъват наведнъж,

а всеки ден - по малко.

 

И, вместо с гъба и оцет,

с богатство, страст и вино

сервират страшния си гнет,

(а жертвите сме ние)

 

за да не можем да умрем,

но да възкръснем - също.

Разпятието как да спрем,

щом влюбени сме в кръста?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • RE: magdalina7
    В смисъл - да напишеш музика за него ли?
    Много ще се радвам даже
    Освен това бих искал да учавствам в напасването между мелодията и стиха, особено ако се наложи някаква лека промяна в текста заради мелодията. Отворен съм за всякакви предложения за съвместна работа по създаването на песни, а и имам известен опит, макар и не много голям.
  • Поздрави Яким! Бих направила песен по този великолепен стих, ала Епизод, какво ще кажеш?
  • Потвърждавам казаното от Ваня! Красив и...умен финал!
  • Ами много просто - Емиграция. Стиха ти освен като поезия си е и доста актуална гледна точка за България от последните 21 години насам. Свалям шапка
  • Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...