Моите токчета
С локви дъждовни и тъмни момчета
са пълни бургаските улици.
Потропват в мрака моите токчета
в летни жеги и зимни виелици.
Момичета с тъмни, смолисти коси
с тен златист, като вечното лято
ме поглеждат, присвили студени очи...
Моите токчета пеят в мрака!
В кафенето покрито с облци дим
влизам шумно със смях неприличен,
момичешка дързост и мъничко грим
и с моите токчета леко подтичвам.
Погледи срещам от всички страни
удивени, злобни, различни...
Токчета носят и други жени,
но моите скрили са чар непривичен.
Непознати момчета с усмивки опасни
ми махат за поздрав с ръка,
но уверено моите токчета крачат
и към теб, все към тебе вървят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Стефчева Всички права запазени
))
