Душата ми, моя дърво е,
от бури ранима е тя,
но стихията аз ще преборя,
хванат за твойта ръка.

С времето листата ще падат, и ще боли,
но ако ти си до мен,
аз дълго няма да страдам,
гушнат в прегръдките ти.

И прегръдки не спирай да даваш,
те бършат мойте сълзи –
сълзи, които не виждаш...
От тях най ме боли.

Обичам те и те моля –
тухлите с мен да редиш.
Това, което създал съм,
ти недей да рушиш.

Тази молба за любов е –
дай ми я всеки момент,
да знам, че в тъмно когато да стъпя,
ти ще си вечно до мен.