Молех му се като на Бог
Защо си мислиш че пак ще те нарека любими?
Забрави ли как ме унижи?
Знаеш ли, че оттогава нямам сълзи?
Молех му се като на Бог,
коленичех като просекиня,
а той като дявола строг
ме третираше като слугиня.
Защо се върна след толкова години?
Вече те разлюбих, о, прости ми!
Болката отдавна престана да бъде жестока,
че ме захвърли като бракувана стока.
Молех му се като на Бог
да не бъде толкова жесток,
да получа изпросена целувка,
да ми прости, ако съм прекалила с някоя милувка.
Молех му се като на Бог,
а вместо любов, получавах шамар,
всички ми повтаряха,
че животът ми с него е кошмар.
Върви със здраве, но ми отговори,
защо трябва сърцето ми още да кърви?
Превърна ме в жена с остаряло сърце,
нямах за живот вече желание...
но щом си отидох, разбрах, че...
в очите на другите съм още момиче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Георгиева Всички права запазени
