Молитва
Огънят душата ми изгори, на
пепел я направи. И разбрах,
че свят е огъня Твой, щото
докато разум и душа гореше,
сърце ми за живот нов растеше,
като славей в горица, с песента
си сладка, света огласи, като
цветенце пролетно, в роса
окъпано, се разлисти. И от
пепелта душа ми възкръсна
и с глас съкрушен към Тебе
извика. И сега, братко, знай, че
гласа на душата твоя е гласа на
Бога твой и това е пътя на човека
достоен и свободен, че първо
трябва да изгори, та нов и чист
да се прероди. Боже, кога брата
ад го застигне, изпълни сърце му
със светлина и радост блага дай
му, кога за усмивка сърдечна
забрави. Братко, знай, че ти си
войн от светлина и живият Рай е
в сърцето твое, и в мрака не си сам,
Той е до тебе. Ти, Боже, даде живот
на човека преди първий дъх да е
вдъхнал, бъди му Боже подкрепа
и утеха. Не е по-силен мрака от
любовта чиста и знай, братко, че
единствено тя е пътя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Давид Иванов Всички права запазени
