23.04.2009 г., 16:08

Молитва

678 1 4

За здраве
днес ще се помоля,
за радост в дните
и в нощта,
за много нежност
споделена
и обич скрита във душа.
За нечии очи
се моля,
да бъдат впити само в мен,
а свободата ми -
природа
да бъде вечно
в негов плен.
За нашите мечти
се моля,
реалност те
да ни дарят
и с много светлина
и вечност
живота ни
да озарят.
Пази децата ми
от бури,
а нас със сили
ни дари
да издържим
на всички хули,
неправди, грижи
и злини.
Дари ми мъдрост
да прощавам
на враговете
гордостта
и след нанесени
обиди
да си остана
пак добра.

Благодаря ти, Боже,
че изслушваш,
че в дните си невидимо
до мен,
по-силна съм със тебе във сърцето
и имам вяра
в утрешния ден.
~~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна молитва, изказана от сърце, а казват, че Бог чува молитвите, само когато ги казва Душата, а не устните. Невероятно топъл стих, който докосва. Поздрави и усмивки!
  • Магдалена, благодаря ти!
    Стиха е провокиран от пост на приятел в блог пространството по въпроса за какво се молим и за какво благодарим на Бог!
    Надявам се и вярвам, че ме чува!
    Васил, радвам се, че стиха ти е харесал!-
    Поздрави и на двамата!-
  • Много добра молитва!
    Поздрави за чудесния стих, Елица!
  • Бог е любов...а молитвата ти, свята...
    чува те, мила Елица.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....