Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
20.07.2006 г., 13:11 ч.

Молитва пред Търновград 

  Поезия
1057 0 10
Уморена земя,
             наранено небе
и сълзи, и сълзи - водопади!
бях далече,
             а днес се завръщам при теб:
не по-мъдра, уви, не по-млада.

Чу ли стъпките мои, 
              виновни? -
Мълчиш!
И денят е оттеглил отдавна лицето си.
Може би
ще си спомниш
как обръщах на стих
всеки звън
от неспирния пулс в твоите делници.

Може би
ще ми върнеш онази луна,
дето в детска игра изтървах във водите ти,
а пък Янтра
прегърна я,
нежно и пя,
всяка нощ я люля с моя сън под звездите.

Аз се връщам...
Едничката обич по теб
е белязала с рани пътя в сърцето ми.
Аз прегръщам с очи
едно чудно съзвездие,
слязло тук, на земята,
неподвластно на времето.
И оставам без сили,
в миг спира дъхът
и превивам коляно,
ръцете - молитвено,
и целувам
свещената твоя земя,
Търновград,
моя обич,
           съдба,
                 моя истина!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??