Молитва пред Търновград
Уморена земя,
наранено небе
и сълзи, и сълзи - водопади!
бях далече,
а днес се завръщам при теб:
не по-мъдра, уви, не по-млада.
Чу ли стъпките мои,
виновни? -
Мълчиш!
И денят е оттеглил отдавна лицето си.
Може би
ще си спомниш
как обръщах на стих
всеки звън
от неспирния пулс в твоите делници.
Може би
ще ми върнеш онази луна,
дето в детска игра изтървах във водите ти,
а пък Янтра
прегърна я,
нежно и пя,
всяка нощ я люля с моя сън под звездите.
Аз се връщам...
Едничката обич по теб
е белязала с рани пътя в сърцето ми.
Аз прегръщам с очи
едно чудно съзвездие,
слязло тук, на земята,
неподвластно на времето.
И оставам без сили,
в миг спира дъхът
и превивам коляно,
ръцете - молитвено,
и целувам
свещената твоя земя,
Търновград,
моя обич,
съдба,
моя истина!
наранено небе
и сълзи, и сълзи - водопади!
бях далече,
а днес се завръщам при теб:
не по-мъдра, уви, не по-млада.
Чу ли стъпките мои,
виновни? -
Мълчиш!
И денят е оттеглил отдавна лицето си.
Може би
ще си спомниш
как обръщах на стих
всеки звън
от неспирния пулс в твоите делници.
Може би
ще ми върнеш онази луна,
дето в детска игра изтървах във водите ти,
а пък Янтра
прегърна я,
нежно и пя,
всяка нощ я люля с моя сън под звездите.
Аз се връщам...
Едничката обич по теб
е белязала с рани пътя в сърцето ми.
Аз прегръщам с очи
едно чудно съзвездие,
слязло тук, на земята,
неподвластно на времето.
И оставам без сили,
в миг спира дъхът
и превивам коляно,
ръцете - молитвено,
и целувам
свещената твоя земя,
Търновград,
моя обич,
съдба,
моя истина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
