7.03.2009 г., 10:54

Молитва за обич

1K 0 10

 

 

  МОЛИТВА ЗА ОБИЧ

 

 Ще отвориш ли портата,

 зад която се крие сърцето ти?

 Да застанем със теб пред иконата,

 сътворена от душите на двамата

 под небето олтарно на дланите,

 сплели пръсти монашески клетвено!

 

 Ще отвориш ли портата?

 Ти молитвата моя за обич си!

 Преклонила глава

 я  изричам задъхано.

 Ще прекрача ли прага?

 Ще докосна ли нявга сърцето ти?

 

 Ще отвориш ли портата?

 Ще ме пуснеш ли вътре, езичнико?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще има камъчета – зная.
    Ще има пропасти и страх,
    но моля ти се отмини ги –
    да бъдем, може ли над тях?
  • ...под небето олтарно на дланите ...толкова е хубаво ! Топли поздрави от мен,Елена !
  • Нямат шанс-ще повярват! Да те обичат е прекрасно, но ти сам да обичаш - е несравнимо и неповторимо чувство! Благодаря ви, приятели!
  • Прекрасен и стих и съвърен край! Ах, тези езичници, които не вярват в любовта!!! Поздрав!
  • прекрасен стих...молитва за обич...от сърцето...
    няма как да не бъде чута.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...