Превърнах те във свой молитвеник – прости!
В очите ти аз виждах божествената вяра.
Нагърбих те с тежестта на своите мечти
и от теб очаквах твърде много – ти да си олтара,
от който с погледа Исусов моите мисли пробол,
ти да бъдеш над реда и над закона.
Образа ти аз обрамчих в светъл ореол
и нарисувах те в сърцето си като икона!
Молитва след молитва аз към теб мълвях,
името ти аз дори забравих, кръстих те „Амин”.
Толкова надежди святи по тебе пропилях,
забравила, че ти си човек, ...