14.05.2024 г., 15:01 ч.

Момиче 

  Поезия
129 6 12

От детство таеше своята болка.

Изпитваше яростен гняв към мъже.

Страхът от докосване беше огромен.

Избяга от всички... незнайно къде

 

Минаваше време, детето порасна,

страхът се превърна в неин олтар.

Мъжете се стичаха, сякаш на пасха

и грабеха с шепи от нейната жар.

 

Животът, брутален насилник за нея,

я мачкаше сякаш е малко щурче.

Понякога сядаше плахо на кея

да скрие разбитото свое... лице.

 

Не чакаше милост отникъде вече.

Забравила беше старият дом.

И ето- животът дари я с човече-

спомен от тежък телесен погром.

 

Но тя се закле да го пази от всичко.

Чертаеше планове нови.... Уви!

Една звездна нощ завърши трагично...

На кея рибар мъртво тяло откри.

 

https://youtu.be/DBJ8zo3EBVY?si=qNpMDBWLQdUbJtM1

 

https://youtu.be/qPOTEs_yTJo?si=E-JN2d5Jk7azkYFg

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Петре! Това е живота на хиляди, а сигурно и милиони жени по света. Препоръчвам филма, който иска да го гледа. С прекрасната игра на покойната вече Британи Мърфи.
  • Хареса ми, тъжно и истинско, пресъздала си много вълнуващо...
    А линковете изгледах с удоволствие.
  • Благодаря ви. Много. Преди няколко дни гледах този филм, чиито линк съм прикачила. Въздейства ми силно и ме провокира да напиша това.
  • Стихът е написан с голямо поетическо майсторство!
    И разтърсващ! Прегръщам те!
  • Много болка, много... Стиска за гърлото...
  • Разтърсващ стих!
  • Онемявам!
  • Покъртителна поетична изповед, която стиска силно за гърлото.
    Поздравление за несъмнения успех, Петя!
  • Тъжно, много тъжно, силно ме докосна!
  • Без коментар!
    Поздравявам те.
  • Тъжно е, но има и такива съдби. За съжаление. Благодаря, Вили.
  • Много харесвам тази песен.
    Толкова е тъжно, но и прекрасно написано.
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??