Момиче с есенен блузон
МОМИЧЕ С ЕСЕНЕН БЛУЗОН
... облаците вятърът разчепка –
денкове от вълна на дарак,
като мигла, литнала от клепка,
бе луната в есенния мрак,
черпих те с кутийка сок от киви,
и прекрасна нощ се очерта! –
бяхме тъй нетрайни и красиви,
миг, преди да хлътнем в есента,
с дънките ти, скъсани нарочно,
и блузона с цвят на крем брюле,
бях край теб самата непорочност! –
трезвен като захарно петле,
гушнах те на пейката – и вярвах,
че към нас добър ще бъде Бог –
и в стайче – за ужас тих на Варна,
ще ни пъхне в стар панелен блок,
и пилеех твоите косици
с щедростта на влюбено дете –
цял живот сънувам светли птици,
но от мене все отлитат те,
кацнал като славейче на трънки,
ще възпея с Третото петле
скъсаните твои летни дънки
и блузона с дъх на крем брюле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
