Момиче в огледалото
Момиче в огледалото
Тя поглежда нататък,
където вече е била.
Вижда твоя отпечатък,
душата и е без крила...
Спомените в нея спят,
снимки в прах потънали.
В тях е целият й свят,
а небето с нея сипе пак сълзи...
В огледалото виждам момиче с моя лик,
разпознавам скръбта й дори и в този миг
тя е тъжна непозната, с разплакани очи,
тихо моли съдбата да й върне онези дни...
Сякаш в приказка, в кошмар дори
живее тя като принцеса.
В розова мъгла пропита в четири стени,
самотна като снежно-бяла гълабица...
Книга, от плач написана разказва
за момичето с най-тъжните очи.
Това момиче, което на никого не каза,
че обича, че копнее, че гори...
Чуждите усмивки я разплакват за пореден път,
сърцето си грижливо подредила в черно-бял колаж,
от света сега го скрива в кукленския кът,
само няколко секунди и ще се вкопчи в нов мираж...
В огледалото виждам момиче с моя лик,
познавах тъгата й, но сякаш бе за миг.
Тя е ефирно видение на крачка от вечността,
погубила сърцето си в недооценена красота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кари Всички права запазени
