Момиче в огледалото

6.11.2005 г., 14:07 ч.

Поезия

1158 0 4

Момиче в огледалото

Тя поглежда нататък,
където вече е била.
Вижда твоя отпечатък,
душата и е без крила...

Спомените в нея спят,
снимки в прах потънали.
В тях е целият й свят,
а небето с нея сипе пак сълзи...

В огледалото виждам момиче с моя лик,
разпознавам скръбта й дори и в този миг
тя е тъжна непозната, с разплакани очи,
тихо моли съдбата да й върне онези дни...

Сякаш в приказка, в кошмар дори
живее тя като принцеса.
В розова мъгла пропита в четири стени,
самотна като снежно-бяла гълабица...

Книга, от плач написана разказва
за момичето с най-тъжните очи.
Това момиче, което на никого не каза,
че обича, че копнее, че гори...

Чуждите усмивки я разплакват за пореден път,
сърцето си грижливо подредила в черно-бял колаж,
от света сега го скрива в кукленския кът,
само няколко секунди и ще се вкопчи в нов мираж...

В огледалото виждам момиче с моя лик,
познавах тъгата й, но сякаш бе за миг.
Тя е ефирно видение на крачка от вечността,
погубила сърцето си в недооценена красота...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Кари (Кари)

2006-01-28T20:50:20+02:00

Благодаря ти WOT!
WOT (Коста Костов)

2006-01-25T19:31:25+02:00

Как 5-ца! Това си е истинско 6.Много е добро Кари.
Кари (Кари)

2005-11-06T15:33:15+02:00

Благодаря ти за критиката и за признанието,това е много важно за мен!
Dimi (Дими Фильова)

2005-11-06T15:08:34+02:00

Интересно е като идея, има дори сюжетност. Може би за формата трябва да помислиш, останалото много ми допадна!