Момичета ме грабнаха насън
Веднъж,
за кратко някъде заспал,
сънувах че сме в залата на бал.
Момичета
ме грабнаха - насън -
и ме изхвърлиха в нощта навън.
Ала защо, о Боже!
Не разбрах -
с какво така се провиних пред тях?
Очите ли
пламтящи не възпях?
Гърдите ли,
приятни като грях,
в прегръдка с луда нежност не люлях?
От устните,
изящни като стих,
нектар любовен малко ли изпих?
Но млъкнах примирен,
че и насън
си знаех, че не съм, не съм, не съм!
за кратко някъде заспал,
сънувах че сме в залата на бал.
Момичета
ме грабнаха - насън -
и ме изхвърлиха в нощта навън.
Ала защо, о Боже!
Не разбрах -
с какво така се провиних пред тях?
Очите ли
пламтящи не възпях?
Гърдите ли,
приятни като грях,
в прегръдка с луда нежност не люлях?
От устните,
изящни като стих,
нектар любовен малко ли изпих?
Но млъкнах примирен,
че и насън
си знаех, че не съм, не съм, не съм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
