17.08.2006 г., 21:17

Момичето на хълма

1.1K 0 1

На хълма далечен и сам
момиче красиво седеше
седеше винаги там
и слънцето залязващо следеше.
Там тя беше и вчера
там ще бъде и утре
и както светлината зад хълма умира
тя сякаш умира отвътре.
Никой не я доближава
на хълма далечен и сам
и сякаш ги е страх да не избяга
и да я няма вече там.
Но ако идете вие някога там
ще видите лицето й обляно в сълзи
тя ще е все още на хълма далечен и сам
и слънцето залязващо ще следи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...