Момичето от парка
Днес във парка както тичах,
неусетно заваля.
А насреща ми момиче
неочаквано ме спря.
Елегантна и красива,
и спортистка - като мен!
Оцених я: "Бива, бива!
Ех, как почва този ден!..."
А очичките й греят
върху ангелско лице!...
Зъбките й се белеят...
Блъска моето сърце!..
Понапрегнах малко мишци,
понадух и гръден кош...
Пуснах палавите мисли:
"Ставам още!...Не съм лош!..."
Синеока, дългокрака
и във анцуг снежно бял.
Отговор от мене чака!..
Как това не съм разбрал?
Докато се аз облизвам,
тя с въпрос ме закова:
"Има ли кафе наблизо?
Там - кафе ли е това?"
Кимнах бодро: "Ще те водя!
Пътя зная го дотам!"
"Бай, бай, чичка!... Сори!...Сбогом!
Гаджето ме чака там!
Мокър си до кости. Слушай,
бягай бързо у дома -
твоята да те изсуши,
жива болест е това!..."
Каза го и в миг затича
към отсрещното кафе!
Аз като глупак заничах,
питах, чул ли съм добре?
Как ме зашлеви със "чичка"!
Виж я ти какъв келеш!...
Развалù със дума всичко:
"Бързай да се прибереш!"
Ми, ще бързам, к`во ще правя!
Като гледам - цял съм в кал!
Как със моята ще се оправям?...
Ех, за мен ми стана жал!...
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Развесели ме, Роби! А на мен пък тия дни за пръв път ми отстъпи място един младок...е кавалер е, ама ми стана криво😊... немощна ли му се видях!
-
Роби, с глас се смях !!!
-
Благодаря за коментарния куплет, Павлина!...
Нина, радвам се, че съм те усмихнал!... -
Ха-ха-ха...разсмя ме....А, бе и лели и чичковци мечтаят за младо....живот....
-
Тъй, тъй ти се полага, Роби (чичка),
щом точиш лиги ти по... ученичка.
Я стой си при досадната женичка!
Е, вярно - мрънка, но пък те обичка! -
Благодаря на всички, които спряха тук - Пепи, Рени, fayri. (Fairy), Албена, Силвия, Меги, Катя, Веси, Мая и Влади!...
Специална благодарност и на теб, Рени, за коментара ти, който си е цяло стихче и много ми допадна!...
Леко перо ви желая, приятели!... -
Поздравления, Приятелю! Много хубаво стихотворение!
-
Тоз Роби! Страшна усмивка си и с неизчерпаеми хумористични хрумки.
-
Ха, ха, ха... За всеки влак си има пътници. За лирическия - този влак май го чака у дома. Развесели ме, Роби. Благодаря ти!
-
Хареса ми стиха ти ,Роби!
-
Хехе, "меракът умира последен" беше казал някой. Усмихна ме, Роби!
-
Пак си сътворил чудно стихче, усмихна ме!
-
Роби, смях се с глас през цялото време, докато четях! Как имах нужда точно сега от великолепния ти разведряващ, шеговит стих! Прибирам си го в любими, за настроение... Бъди здрав и все така да ни развеселяваш с многостранния си поетичен талант!
-
Съвсем по мъжки - мераците си остават завинаги, а и момичето си го бива +++
-
Бързай - "твойта" и да те нахрани,
че от "глад" си озверял
„е стомахът ми се понахрани
но "гладът" остана недоял”
После да те сложи и да спиш
Верно - в мисли ще се повъртиш:
„Колко още са на моя хал -
ех , каква държава - глад, мерак и кал,
но и по света така си става,
по младостта Мерак не остарява -
само дето трака със чене и мре от студ,
а Старостта не си признава,
че Меракът и е внук”
Ина мен ми стана жал, Роби! Но пък грях не грях, доволно се посмях! -
Ех,очите и мераците не остаряват! Развесели ме, Роби!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Приятна вечер!...