Момичето от парка
Днес във парка както тичах,
неусетно заваля.
А насреща ми момиче
неочаквано ме спря.
Елегантна и красива,
и спортистка - като мен!
Оцених я: "Бива, бива!
Ех, как почва този ден!..."
А очичките й греят
върху ангелско лице!...
Зъбките й се белеят...
Блъска моето сърце!..
Понапрегнах малко мишци,
понадух и гръден кош...
Пуснах палавите мисли:
"Ставам още!...Не съм лош!..."
Синеока, дългокрака
и във анцуг снежно бял.
Отговор от мене чака!..
Как това не съм разбрал?
Докато се аз облизвам,
тя с въпрос ме закова:
"Има ли кафе наблизо?
Там - кафе ли е това?"
Кимнах бодро: "Ще те водя!
Пътя зная го дотам!"
"Бай, бай, чичка!... Сори!...Сбогом!
Гаджето ме чака там!
Мокър си до кости. Слушай,
бягай бързо у дома -
твоята да те изсуши,
жива болест е това!..."
Каза го и в миг затича
към отсрещното кафе!
Аз като глупак заничах,
питах, чул ли съм добре?
Как ме зашлеви със "чичка"!
Виж я ти какъв келеш!...
Развалù със дума всичко:
"Бързай да се прибереш!"
Ми, ще бързам, к`во ще правя!
Като гледам - цял съм в кал!
Как със моята ще се оправям?...
Ех, за мен ми стана жал!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
