21.03.2007 г., 22:10

Moмичето търсещо любовта...

788 0 0

 Красиво, хубаво момиче
бяга босо в огнена гора,
горещи сълзи по бледото лице се стичат,
попарени от любовта...


Ръцете му нежни треперят,
серцето помилва ги с плам,
ласка от друг дали ще намерят,
не занят, но молят се там...


Страхът вилнее,
обгръща я, в нея спотайва се тайно,
огън в очите горещо бесенее,
омагьосва безжалостно и омайно...


Но момичето бяга, не спира,
без сили, без дъх бе останало вече...
В душата си ключа към смъртта не намира,
искаше го, нещо я спря, не отрече...


Нещо отвътре я мъчеше бясно,
нещо отвъд я гореше, но дали бе любовта,
измъчваше се, личеше по лицето прекрасно,
сърцето крещеше, но дали от самота...


Момичето заживя в тази гора на надежди,
заживя в този храм на мечти.
Тук тя вярваше, че в златни одежди
любовта скоро ще я посети...


Гората заобича това бягащо момиче,
което никога не спря да плаче...
и лете, и зиме то и беше сестриче,
обичаше погледа й, макар и мрачен.


Дърветата разтваряха своите клони за нея,
прекланяха се пред неземната и красота,
огънят бошуваше, но стихваше пред нея,
удивен от сърдечната и чистота.


Бягай, бягай, хубаво момче,
аз зная, ще намериш любовта
и моля те спри да плачеш, мъниче
с прекрасна и чиста душа.


"Къде е тази любов?!" -
изрече момичето бясно.
"Защо не чуваш моя зов!" -
крещеше то, молеше ясно...


Мило, хубаво момиче,
очакващо тъй силно любовта,
тя ще дойде скоро при теб, мъниче,
и няма ти да си сама...


Ще те обича някой силно, страстно,
ще гледа с онзи влюбен поглед в твоите очи,
и ти ще бъдеш щастлива, момиче прекрасно,
ще се сбъднат твоите мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...