Монолог на голия цар
МОНОЛОГ НА ГОЛИЯ ЦАР
Всяка прилика с реалността е случайна
Колко е трудно до бъдеш монарх в този свят –
трябва да си упорит и да можеш да страдаш.
Лани излязох на стария дворцов площад
гол и народът ми струпан от смях изпопада.
Аз изтърпях оня миг на невиждан позор –
гол или не, имам скиптър и нося корона.
Днеска тълпата отново е в царския двор,
зрелище търси, отново за сметка на трона.
Аз съм готов! Но сега има нов протокол.
Аз си научих урока след срамната сцена.
Хайде да видим ще викат ли “Царят е гол!”,
или ще крият очи и ще кашлят смутено.
Моята истинска тайна е не във това,
че съм нахранен, обут и облечен богато –
цар съм, декрети подписвам, закони кова,
тези закони след туй изпълнява тълпата...
Данъци, такси, налози под път и над път,
глоби за щяло-нещяло, мита и акцизи –
нека да плащат! Защото не си ли платят,
просто законно им вземам последната риза.
Тръгвам!
Ще седна отвънка на мекия стол
– чака сред двора покорно тълпа многолика.
Де ли е оня хлапак да извика “Народът е гол!”?
Някъде там е, но вече не му е до викане.
Сто журналисти съм купил с голям хонорар –
нов край ще има онази история вече.
Стига с лъжливите притчи за голия цар.
Гол е народът! Добрият монарх е облечен.
Колко е трудно до бъдеш монарх в този свят –
трябва да си упорит и да можеш да страдаш.
Лани излязох на стария дворцов площад
гол и народът ми струпан от смях изпопада.
Аз изтърпях оня миг на невиждан позор –
гол или не, имам скиптър и нося корона.
Днеска тълпата отново е в царския двор,
зрелище търси, отново за сметка на трона.
Аз съм готов! Но сега има нов протокол.
Аз си научих урока след срамната сцена.
Хайде да видим ще викат ли “Царят е гол!”,
или ще крият очи и ще кашлят смутено.
Моята истинска тайна е не във това,
че съм нахранен, обут и облечен богато –
цар съм, декрети подписвам, закони кова,
тези закони след туй изпълнява тълпата...
Данъци, такси, налози под път и над път,
глоби за щяло-нещяло, мита и акцизи –
нека да плащат! Защото не си ли платят,
просто законно им вземам последната риза.
Тръгвам!
Ще седна отвънка на мекия стол
– чака сред двора покорно тълпа многолика.
Де ли е оня хлапак да извика “Народът е гол!”?
Някъде там е, но вече не му е до викане.
Сто журналисти съм купил с голям хонорар –
нов край ще има онази история вече.
Стига с лъжливите притчи за голия цар.
Гол е народът! Добрият монарх е облечен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
