Монолог на вáгината
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Сцена І-ва и единствена
Влизат оплаквачките
О, сладка бях
и сочна, и красива,
разцъфнала, сред дивите цветя,
и изобилна като синя слива.
Във клоните ми не един се спря!
О, бях една хралупа
чудодейна,
и бяха дни на слънце и разкош,
каква е тази участ моя бедна,
забравена, отмината, последна...
О, безутешна аз,
потънала във скръб,
стоя години неупотребена,
че малко са сълзите в този свят,
за да измият болката стаена!
О, възраст лоша моя,
твърде зла,
споходила ме някак си без време,
а бяха сити дни, не знаеш ти,
как лазеха пред мене на колéне!
О, недолюбена,
неизкрещяна,
оргазми сякаш хиляди проспах,
и тъй ще си умра неизтощена,
и някак непосегната за грях.
О, клета участ, моя
непотребна,
на книга стара от прашасал рафт,
та що за орис ми е отредена,
създадена за нещо, а лишена?!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
