Самодива (Вики)
528 5990
25.09.2014 г., 17:20 ч.

Монолог на земята 

  Поезия
391 0 5

      По желание на едно творческо приятелче

Векове върху мене растат
храсти, крехки треви и дървета.
Много тайни в недрата ми спят
и основа съм на върховете.

Откогато ме има, по мен
тъпчат лапи, нозе и копита.
Всички нося ви, ден подир ден.
Всички вие на мен се крепите!

Аз съм майката - щедра, добра,
дето хляба насъщен ви ражда
и онази първична искра
запленила ви с чудната жажда

да протягате сляпо ръце,
за да вземете даже звездите.
Имам топло, любящо сърце
и все още прощавам злините.

Няма как да ви има без мен,
а нанасяте рана след рана
върху моя подарък зелен.
Да, но аз и след вас ще остана!

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, сто пъти браво!
  • Браво!
  • Земята е жив геокристал с формата на икосаедър /правилен двадесетостен със страни равностранни триъгълници, един от единствено възможните 5 вида правилни изпъкнали многостени на Платон/, който постепенно прави преход кам додекаедър /правилен изпъкнал дванадесетостен - със страни правилни петоъгълници/. Съгласно хипотезата на Кислицин това е преход от мислеща към мислеща форма, а човекът става все по-излишен в края на прехода и вероятно няма да го доживее. Така, че стихът ти, Вики е много актуален и го приветствам с най-високата оценка!
  • Браво!
  • Хареса ми!

    Поздрав.
Предложения
: ??:??