Монолог на земята
По желание на едно творческо приятелче
Векове върху мене растат
храсти, крехки треви и дървета.
Много тайни в недрата ми спят
и основа съм на върховете.
Откогато ме има, по мен
тъпчат лапи, нозе и копита.
Всички нося ви, ден подир ден.
Всички вие на мен се крепите!
Аз съм майката - щедра, добра,
дето хляба насъщен ви ражда
и онази първична искра
запленила ви с чудната жажда
да протягате сляпо ръце,
за да вземете даже звездите.
Имам топло, любящо сърце
и все още прощавам злините.
Няма как да ви има без мен,
а нанасяте рана след рана
върху моя подарък зелен.
Да, но аз и след вас ще остана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
