Морето
Морето днес ми се усмихна,
прегърна ме и ме покани,
когато залезът притихне
да плувам с риби и рапани.
Ръцете му – прозрачна пяна –
да ме люлеят, да ме галят.
Да излекуват всяка рана,
светулки в мене да запалят.
Очите на морето – сини –
съвсем на моите приличат.
Ушите ми са раковини,
нозете към прибоя тичат.
Ще тръгна! Няма да се бавя!
Не чакайте да се завърна.
На ласките ще се оставя.
Сама в море ще се превърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
