Морска душа
Помниш ли, когато солени въздишки
се отмиваха от пурпурен залив,
а вълните безплатно раздаваха
на брега белоснежни целувки?
Помниш ли триумфа на сивото
сред пейзажа на смрачения град?
Още търсиш ли пулса на детство
в седефено-мидния свят?
Едно лято, завинаги носено
на гърба на осмокраките рачета...
Как крадяха си белокрилите гларуси
с крясък синеоки отблясъци!
Вглежда ли се още в душата ти
онази портокалова пълнолика луна
безочливо на звездите показала
голотата си, залюляна без свян.
Със руни от скандинавските приказки
белязан си остана морският бряг
пак събирам в джоб на носталгия
сълзи от русалките - перли от сняг...
Не, не казвай, че помниш ти -
притихнал в смиреност, с кадифени очи!
Остави ме... сама... в мойта кула от спомени,
мойта морска душа на морския град принадлежи!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелин Маринова Всички права запазени
