Морски сънища
Под купола на слънчевия диск
запалих аз молитвения огън
и с много чувство, но и с доста риск,
зовях ти името в моя спомен.
Играех странен ритуален танц,
рисувах те с пръсти полугола
и молех всички божества в екстаз,
целувах устните ти, в стих и проза.
Откъснах лист от здравец и чемшир,
полях лицето си с пяна
и в прилива нестихващ те открих
загадъчна, красива, желана.
С венец от миди и една вълна
отплувахме в безбрежието свое,
безкрайни, като светлина,
пронизваща в просъница покоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Ангелов Всички права запазени
