20.07.2010 г., 14:50 ч.

Морски сънища 

  Поезия
558 0 2

Под купола  на слънчевия диск

запалих аз молитвения огън

и с много чувство, но и  с доста риск,

зовях ти името в моя спомен.

 

Играех странен  ритуален танц,

рисувах те с пръсти полугола

и молех всички божества в екстаз,

целувах устните ти, в стих и проза.

 

Откъснах лист от здравец и чемшир,

полях лицето си с пяна

и в прилива нестихващ  те открих

загадъчна, красива, желана.

 

С венец от миди и една вълна

отплувахме  в безбрежието свое,

безкрайни, като светлина,

пронизваща в просъница покоя.

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??