13.07.2023 г., 8:34 ч.  

Синьо 

  Поезия » Свободен стих
254 0 2

Небето е като морето,

морето е като небето,

вълни и облаци в едно

докосват моето перо.

 

Самолети с облаци се борят,

корабите със вълни,

мисълта ми, и тя все броди,

между тези две бразди.

 

От брега е трудно да се каже

синьото на кого принадлежи,

синьото е цвят свободен,

тази сутрин и на мен стои.

 

Синя не е само моята рокля,

и душата ми сини,

любовта и тя е котва,

паднала във моите дълбини.

 

Вятърът с косите ми играе

и нашепва ми чрез тях,

че важен той герой е

в този кръговрат.

 

© Румяна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??