Синьо
Небето е като морето,
морето е като небето,
вълни и облаци в едно
докосват моето перо.
Самолети с облаци се борят,
корабите със вълни,
мисълта ми, и тя все броди,
между тези две бразди.
От брега е трудно да се каже
синьото на кого принадлежи,
синьото е цвят свободен,
тази сутрин и на мен стои.
Синя не е само моята рокля,
и душата ми сини,
любовта и тя е котва,
паднала във моите дълбини.
Вятърът с косите ми играе
и нашепва ми чрез тях,
че важен той герой е
в този кръговрат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Георгиева Всички права запазени
