Моят свят е голям само за мене,
в моя свят няма мярка за време,
небосводът не е обсипан в звезди,
има няколко, може би две или три.
А луната не търся, просто знам
че и нея я имам някъде там.
И когато изгрее очакван денят -
по-красив и щастлив от моя
няма никога никъде друг свят -
цветята в него само за мене цъфтят.
С него аз съм си аз: с мое лице,
с моя глас... Влез, поседни,
и ако го виждаш през моите очи,
за нищо не питай, замълчи, остани...
© П Антонова Всички права запазени
Благодаря, радвам се, че ти харесва!