Моят ПлагиАТ
Моят скъп Пегас е ат!
Той се казва ПлагиАт
и, неуморим, лети
из словесни висоти.
Зобне тук изящна строфа,
там забърше цял куплет...
Не познава катастрофа,
че стопанинът-„поет”
чака с трепет да „роди”,
я поема, я балада...
Щом перото зареди,
чака звезден прах да пада...
Затова с неспирна газ
хвърка моят скъп Пегас.
И, словце подир словце,
сбира той за мен сенце.
Милият ми ПлагиАт,
колко „слава” ми дарява!
А като „талант” признат,
аз отплащам му се с плява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
