29.05.2007 г., 22:51

Моят страх

978 0 0

Ти можеш и сама в мрака да ме оставиш,
можеш и нашата любов набързо да забравиш,
но знам, че ти до края там дълбоко ще стоиш,
там дълбоко, в моето сърце, ти тихо ще си спиш.
Аз тихо ще плача, но знам, че ти просто ще мълчиш.


Знам, че ще ми липсваш и тайно ще мечтая,
ще ми се иска отново така добре да те опозная.
Някъде надалече, без тебе аз просто ще витая,
но сега дали ще мога твойте чувства да позная,
дали ще мога аз на улицата да те разпозная?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелски Греховна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...