Моята Есен
658
0
0
Ехх... есен, есен...
Пада лист
и спомени изникват в мен.
За всеки лист по спомен.
Понякога е светъл, топъл, озарен.
Понякога е мрачен.
Унесен в падащият лист
аз тихичко се притаявам...
Минава време
час след час,
унасям се...
И ето,
в съня ми идваш ти.
Усмихваш се и ме целуваш...
Прегръщам те, държа те за ръка...
И в миг потрепвам -
Наистина ли?
Ти ли си до мене?
Сега сме двамата в килима от листа,
а тези есени листа
са спомените ни с тебе...
Така ми действа есента.
Ехх, есен, есен,
и ето, хванала ме за ръка
ти пак написа своята песен.
Б.Б
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Бойлов Всички права запазени
