Говореха за мравките.
Навън бушуваше война.
Единият им син беше на фронта.
Другият някак се беше отървал.
Но те говореха за мравките.
Не са ли повече тая година?
Не бяха ли по-малко миналата?
Налазили са гроздето, ще го съсипят!
Нямаше новини от фронта,
Значи всичко върви добре.
Лошите вести идват бързо.
Знаеха си: синът им е храбрец.
Старец и старица в колиба на лозето.
Нямаше ни радио, ни ток, ни поща.
Имаше зрели гроздове и много мравки.
Повече от осите, повече от косовете.
Една война мина през целия свят.
Не стигна до лозето на дядото и бабата.
Колко трупове изброиха по телеграфа?
Старците ядяха хляб и тъпчеха мравките.
Виното тая година щеше да кипне бързо.
Есента беше суха и гореща. Като войната,
Която бушуваше някъде далече от селото
И сееше трупове, повече дори от мравките.
Старците на лозето не вярваха във войната.
Земята тая година раждаше обилно плодове.
Значи Бог беше милостив и бедните щадеше.
Значи всичко ще се размине, злото ще отмине.
Дядото и бабата брояха мравките.
Нямаше ни радио, ни телеграф наблизо.
Нямаше как до колибата да стигне
Вестта, че синът им е загинал.
© Ваня Накова Всички права запазени