15.04.2020 г., 7:51

Мравки

1.3K 0 0

Говореха за мравките.

Навън бушуваше война.

Единият им син беше на фронта.

Другият някак се беше отървал.

 

Но те говореха за мравките.

Не са ли повече тая година?

Не бяха ли по-малко миналата?

Налазили са гроздето, ще го съсипят!

 

Нямаше новини от фронта,

Значи всичко върви добре.

Лошите вести идват бързо.

Знаеха си: синът им е храбрец.

 

Старец и старица в колиба на лозето.

Нямаше ни радио, ни ток, ни поща.

Имаше зрели гроздове и много мравки.

Повече от осите, повече от косовете.

 

Една война мина през целия свят.

Не стигна до лозето на дядото и бабата.

Колко трупове изброиха по телеграфа?

Старците ядяха хляб и тъпчеха мравките.

 

Виното тая година щеше да кипне бързо.

Есента беше суха и гореща. Като войната,

Която бушуваше някъде далече от селото

И сееше трупове, повече дори от мравките.

 

Старците на лозето не вярваха във войната.

Земята тая година раждаше обилно плодове.

Значи Бог беше милостив и бедните щадеше.

Значи всичко ще се размине, злото ще отмине.

 

Дядото и бабата брояха мравките.

Нямаше ни радио, ни телеграф наблизо.

Нямаше как до колибата да стигне

Вестта, че синът им е загинал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...