21.03.2018 г., 22:51

Муж на место

636 0 5

 

Муж на место

 

 

Седим и мислим. Мислим и седим.

За кво ли требе све да си търчим?

Мойта дом да седнем ми не дава!

Само гюрунтие ми създава!

Що съм дал кукуруз на прасето?

Дал ли съм оцутра на кучето?

Яйца що кокошкьете не носе?

Ората вече пошли да косе,

а я бил съм се въртел ко шиле

и съм изпозатръл свете виле!

Кага поем дирим по комшиете,

све съм си висел преди капиете!

Бил съм уморил от глад овцете,

ослабеле много и козете!

Бил съм мръжльековина, кълне ме,

ама па на мене ми не дреме!

Два пути на сено дооди,

два пути ливадете греши!

Варди сенкюту да не избега,

цел дън поди ню си се протега!

Уж че иде компире да сади,

а наесен нищо не извади!

Кво да пипне, оно све исъне!

И не дава човек да подъне!

Ама я че узнем да се стегнем,

усвет че прифанем, че побегнем,

че се скутам негде по горуту,

по-далеко да съм от женуту!

А она като е таа арница

и у селото първата гузизца

нек да види ко се гледа стока

а не само по мене да ока!

Ако требе и ню че подменим!

Даже и с по-младу че гю сменим!

Още малко че гю потърпим,

покре ню у нас че се въртим,

па като прифанем изеднуж

та да види, че и я съм муж!

Нема све она како га кае!

Кой е мужът требе да се знае!

 

.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...