Мутрафон
Обръсната глава. Лице – квадрат,
ще кажеш – не човек, а марсианец.
Овесен на дебел, масивен врат,
натрапчиво се клати златен ланец.
Ръце – ръчища! Дрънкат и по тях
какви ли не метали благородни?!
Очите му – погледне ли те с тях,
не му минават мисли благородни!
Походката му няма аналог.
Не зная жива твар така да ходи.
Навярно смята себе си за бог,
клатушкайки могъщото си body.
Осанката му често буди страх.
Понякога и – смях. Респект – едва ли.
Но той е по-голям и от Аллах
в представата на своите васали.
А те са не един и двама. С тях
се движи той дори и сред тълпата.
За него те са всичко: И размах,
и сила... и са вътре във нещата...!
А те – нещата, всъщност са... пари.
Пари от секс, хазарт и наркотици.
А също и от всякакви игри
със жадни за парици политици...
Това не са пари за лукс и шик.
А става дума тук за милиарди...
Така че, не случайно с всеки миг
по-дръзка става младата им гвардия...
Но има и неписан стар закон:
Парите носят щастието в ада!
Плеяда хора с марка „мутрафон”,
преминаха в графата: вечно млади!
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
На мен пък ми хареса страхотно. Ама наистина много! Не че тия уроди заслужават поезия, не - но страдалците, които са стъпкани от тях, имат право на този стих. Поздравления!
-
аз, лично, говорех за буквалистиката, не че не трябва да се пише изобщо на тази тема. Но това също е мое мнение...
-
Не съм написал това стихотворение, защото съм забелязал "празнина от пъзела" в творчеството си и бързам да я запълня с него. По принцип не стихоплетствам за всичко ,което виждам или чувам. И аз като Вас ненавиждам "мутрите" и то се вижда от куплетите, които съм им посветил. Но един поет не бива (според мен)да пише само за светлината и дълбочините, но и тъмнината и плитчините в нашия многолик живот. Може и да греша, но си спомних Вапцаров:
"...Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана..."
и
"И после...после някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,не, като проказа
тя раснеше, разкапваше душата...и т.н.
Няма как да се преструваме, че не ги забелязваме мутрите. Трябва и ние поетите да ги изобличаваме, да ги дефинираме, окарикатуряваме и жигосваме. С това няма да замърсим поетическото пространство, напротив. Пак казвам, мнението си е само мое. -
...мисля че трябва да му смениш името на „Анатомия на България“(в рамките на шегата), но съм съгласна с Анабел, че това е твърде грубиянска тема за поетично излияние, ако е буквалистично поставена.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мисля, че някои от коментиращите са направили твърде буквален прочит. Поета е будител и може да пише за всичко. Това е мнението ми. Колкото до теб, ти безспорно имаш талант, казвам го, защото попрочетох доста от твоите неща.
П.П. Ако го беше вкарал в раздел хумористична, вероятно нямаше да има коментари като тези по-долу.