24.06.2007 г., 11:32

музи и емоции

840 0 9
 

Пожелават ме в чата много мъже,

но никой не иска да ме разбере.

Не съм родена  аз да бъда  метреса,

душата ми е волна, като  на поетеса.
За  храна на музата, във чата се закачам,

но  съм жив човек, опарят ли ме - скачам.

Необходими са контакти, да се вдъхновявам.

Пиша  с непознатите, за да се забавлявам,
емоции  зареждам и  ново впечатление.

Не мога да живея съвсем в уединение.

Затвореното птиче не може да запее,

затворено момиче горчиви сълзи лее.

Птиче без крила не може да лети,

затворена душа не може да твори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...