24.06.2007 г., 11:32

музи и емоции

839 0 9
 

Пожелават ме в чата много мъже,

но никой не иска да ме разбере.

Не съм родена  аз да бъда  метреса,

душата ми е волна, като  на поетеса.
За  храна на музата, във чата се закачам,

но  съм жив човек, опарят ли ме - скачам.

Необходими са контакти, да се вдъхновявам.

Пиша  с непознатите, за да се забавлявам,
емоции  зареждам и  ново впечатление.

Не мога да живея съвсем в уединение.

Затвореното птиче не може да запее,

затворено момиче горчиви сълзи лее.

Птиче без крила не може да лети,

затворена душа не може да твори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...