МЪЧА СЕ ДА ПОГАЛЯ РЪЦЕТЕ ТИ...
Все по-често се заседява
умората
и примира в очите ми.
По лицето ми бръчки
шумят,
като стъпки в руините,
от житейските ми страдания.
Все по-често като слепец
в тъмнината,
докосвам догарящата свещица,
на всичките мои стенещи
от болка истини.
Мокри и бедни са,
от дългото чакане,
да скрия всичките красиви
илюзии
в утрото отдавна съмнало.
И взела парче от душата си,
искам да те открия,
за да прекосим заедно
боси небето.
Сред истини и илюзии,
се мъча да погаля ръцете ти,
изранени от търсене,
на светлосиния пристан
на птиците...
И когато видим залеза
да спрем и напишем
последния свитък
на живота си.
/Стихото беше публикувано през м.февруари във в.Уикенд и участва в
третото издание на конкурса"Ерато":))))))))))))))/
умората
и примира в очите ми.
По лицето ми бръчки
шумят,
като стъпки в руините,
от житейските ми страдания.
Все по-често като слепец
в тъмнината,
докосвам догарящата свещица,
на всичките мои стенещи
от болка истини.
Мокри и бедни са,
от дългото чакане,
да скрия всичките красиви
илюзии
в утрото отдавна съмнало.
И взела парче от душата си,
искам да те открия,
за да прекосим заедно
боси небето.
Сред истини и илюзии,
се мъча да погаля ръцете ти,
изранени от търсене,
на светлосиния пристан
на птиците...
И когато видим залеза
да спрем и напишем
последния свитък
на живота си.
/Стихото беше публикувано през м.февруари във в.Уикенд и участва в
третото издание на конкурса"Ерато":))))))))))))))/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
