8.05.2006 г., 7:10 ч.

МЪЧА СЕ ДА ПОГАЛЯ РЪЦЕТЕ ТИ... 

  Поезия
967 0 12
Все по-често се заседява
умората
и примира в очите ми.
По лицето ми бръчки
шумят,
като стъпки в руините,
от житейските ми страдания.
Все по-често като слепец
в тъмнината,
докосвам догарящата свещица,
на всичките мои стенещи
от болка истини. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??