10.01.2008 г., 0:44 ч.

Мъка 

  Поезия
578 0 1


 

Защо ме искаш пак за теб?

Нали си тръгна и ме остави?

Защо разбиваш айсберга от лед?

След като в мен всичко те забрави!

 

Върви си, няма да бъда пак с теб.

Върви си, не искам да оставяш сълзи в очите ми…

Не връщай пак сладкия мед,

защото от това страда нещото в гърдите ми!

 

Прости ми, искам те, но те оставям,

знам, че ще съм щастлива, но пак се наранявам.

 

Сама с болката си пак страдам!

Наивна съм и от любовта се отдалечавам!!!

 

Но ме е страх…

 

Не искам да ти вярвам!

Не мога да простя!

 

НЕ ВЯРВАМ В ТЕБЕ ВЕЧЕ… ОСТАВИ МЕ САМА!!!!

 

02.06.2005г.

Надя

 

© Надежда Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??