Защо ме искаш пак за теб?
Нали си тръгна и ме остави?
Защо разбиваш айсберга от лед?
След като в мен всичко те забрави!
Върви си, няма да бъда пак с теб.
Върви си, не искам да оставяш сълзи в очите ми…
Не връщай пак сладкия мед,
защото от това страда нещото в гърдите ми!
Прости ми, искам те, но те оставям,
знам, че ще съм щастлива, но пак се наранявам.
Сама с болката си пак страдам!
Наивна съм и от любовта се отдалечавам!!!
Но ме е страх…
Не искам да ти вярвам!
Не мога да простя!
НЕ ВЯРВАМ В ТЕБЕ ВЕЧЕ… ОСТАВИ МЕ САМА!!!!
02.06.2005г.
Надя
© Надежда Петкова Всички права запазени