Навсякъде си с мен!... Защо?...
Като черна сянка ме следиш...
Сълзи се стичат... Но за какво?!...
Питам те! - но ти мълчиш,мълчиш!...
Пробождаш с нож ти моето сърце,
харесва ти това, нали?!...
В душата се спотайваш на дълбоко
и пробождаш толкова жестоко!...
За тебе няма час, за тебе няма ден...
Нахлуваш като ураган,
но трудно си отиваш...
Дали те искам? - ти не питаш...
Идваш и със мене редом ти стоиш...
Аз... Аз те гоня, но не тръгваш...
Защо?... Ти пак мълчиш, мълчиш!...
© Люси Петрова Всички права запазени