Мълчание
Скитах... векове наред.
Душата ми прелиташе през времето,
учейки ме на търпение и сила...
и на страх.
Видях какво ли не:
мъже, разпънати на кръста,
и мъже, умиращи на бойното поле;
жени, биещи се редом с мъжете,
и жени, плачейки в къщите си с децата;
роби, вдигащи главите си за бунт,
и други, които изтърпяваха наказанието си...
Но мълчах...
Бях хиляди лица -
занаятчия, ковач или фермер,
или прост войник, или главнокомандващ,
бях осъден на смърт, или бях палач,
или гробар, или търговец,
коневъд, или управител, или писар.
Бях роб или господар, или цар.
Бях богат или беден, или по средата.
И бях тъжен или щастлив,
и озлобен или примиряващ се.
Но мълчах.
Мразех или обичах.
Надявах се и се отчайвах.
Чувствах... или пък не.
Но мълчах.
Умирах и се раждах, и живеех.
Ден след ден, ден след ден...
Докато умирах отново
и се възраждах пак.
Преживях времена на войни
и мирни времена.
И мирните по-тежки бяха.
Каква съм сега?
Личност.
И вече не ще мълча!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
