Да чакам да почукаш на вратата,
съквартирантката да каже „влез”.
Да се събуеш, да изгониш мрака
и да ме гушнеш както никой, не!
Ти няма днес да дойдеш, зная,
и няма да усетя топъл жест,
Ти няма да ме излекуваш, края
настъпи вече, време е да спрем.
Не искам да те чакам вече, стига.
Омръзна ми да се надявам, спри.
Не идвай повече в съня, в мечтите.
Изтривам спомена за теб, върви!
Ще плувам пак, обгръща ме водата.
Не се съпротивлявам, не боли.
Ще се завърна пак в дома, реката
в корито от умиращи сълзи.

31.01.2007