Имам толкова мечти:

За живота ми и за света,

но усещам, че и ти

превърна се за мен в мечта.

Завладяваш ти сърцето и ума ми,

изгаряш ме и ден след ден

замъгляваш разума ми,

а сърцето бие лудо в мен.

То казва ми, че времето е малко,

то казва всичко аз да ти призная,

но страх ме е - ще бъде жалко

ако ме отблъснеш, зная

не ще мога да го понеса…

И като приятел аз ще те изгубя,

а очите ти за мене всичко са -

без тях аз знам - ще се погубя…

И времето тъй безпощадно

лети, дори за миг не спира,

аз всеки миг попивам жадно

и в лошото добро намирам.

Защо ли? Ами, защото само

ти си моя скрит мотив -

да търся аз добро голямо,

за да бъдеш ти щастлив!

Обичам твоята усмивка -

толкова си сладък с нея,

и съм истинска щастливка,

когато с теб и аз се смея.

Ако се чудиш в теб какво намирам -

ще кажа: сродната душа -

много общо между нас откривам,

когато весела съм и кога тъжа...

Реалисти сме и двамата

и по един и същи начин
гледаме ний на света,

без да знаем колко е удачен.

Мисля си, дали да продължавам

да ти подсказвам кой си ти,

ако мислиш, че те заслужавам

сам самичък се сети!!! :)